От древни времена розата е възпята с любов и нежност в хиляди романтични легенди, поеми и стихотворения на народите по света.
В Близкия изток археолози намерили при разкопки, древна фреска, на която неизвестен автор, още две хиляди години преди Христа изобразил дива роза. Жителите на древна Персия украсявали улиците и площадите по техните техните места с буйни розови градини, а дори възпели това красиво цвете чрез трогателната легенда за славеят и розата:
Славеят, влюбвайки се в розата, й запял нежни и очарователни мелодии, докато тя го слушала горда и царствено непревземаема.Тогава славеят, с надеждата, че високомерната красавица ще отвърне на чувствата му, се приближил към розата, но при това, шип пробол сърцето му, изпълнено с любов, топлата му кръв опръскала нежните розови листенца, боядисвайки ги в червено.
През тринадесети век преди Христа в древния Египет вече отглеждали рози. Това е посочено в папирусите по времето на фараон Рамзес II . От Египет тези прекрасни цветя са пренесени в Рим и Гърция, където получават невероятно признание. Там боготворели розата, дори създали в нейна чест и празник на розата - Rosalia. Някои историци и етнографи твърдят, че този празник е дал началото на езическия ритуал при славяните - русалската седмица, започваща от 23 юни, когато православната църква чества Петдесетница – един от най-големите християнски празници. Гърците имат една прекрасна легенда за произхода на розата: един ден след буря край бреговете на Кипър, от морската пяна излязла очарователната Афродита - богинята на любовта. Тогава разярената богиня на земята решила да предизвика бога на морето, създавайки прекрасната роза, чиято красота била достойно предизвикателство към красотата на Афродита.
Може би най-древната римска легенда за розата е позната на всички. Според нея, Диана богинята на лова, ревнувала любовника си Купидон от очарователната нимфа Розас. Войнствената Диана избрала момента, когато нимфата била сама, сграбчила я и е хвърлила в трънливите гъсталаци на дива шипка. Острите бодли разранили младата красавица, която не могла да избяга от този плен. Научавайки за сполетялото я нещастие, любимият й Купидон се втурнал към храста, но било късно. Момчето избухнало в сълзи и тези сълзи, изпълнени с любов, създали чудото - трънливият храст се превърнал в ароматни цветя от разцъфтели красиви рози.
Затова още от древни времена този великолепен цвят вдъхновява и впечатлява с изяществото и аромата си и остава символ на любовта и красотата.