Изкуство Икебана - част 1
За да нарисува картина, художникът подбира най- подходящите цветове от своята палитра. За да превърне в стих своя идея, поетът търси най- точните думи. За да извае железния образ, скулпторът отстранява всяка ненужна прашинка от камъка.
А какво да стори този, който желае да подреди красиво и вълнуващо цветя и клони? Ако отиде в градината, в парка или в планината, оттам той ще избере най- хубавото цвете, тревичка или клонче и с тях ще нарисува картина, ще напише стих, ще направи скулптура. А ценителите на неговото изкуство често с изненада ще откриват колко много красота и поезия има и в лист крайпътен бурен, и в клонка от диворастящ храст, и в ненужно коренче.
Щом зърнем поляна, изпъстрена с полюшващи се нежни цветове, ни се приисква да отнемем макар и малко от тази приказна красота. Но нека за миг се вгледаме в малкото крехко цвете, което с невероятна сила и желание за живот е пробило твърдата буца пръст, за да разтвори листенца и да се усмихне на слънцето. В него ще съзрем огромната фантазия, която природата творец е трябвало да вложи, за да го извае. И по странната тръпка, по възбудата, която ни обхваща, ще разберем, че пред нас се разкрива тайната, претворила най- възвишените човешки мечти и красиви легенди и предания за цветя.
Живял в древен Китай жесток мандарин, който безмилостно ограбвал бедните хора. Възмутен от постъпките му, млад момък повел борба срещу него. Но войниците на мандарина хванали момъка и той бил осъден на смърт. Една девойка силно обичала младежа. Тя отишла при мандарина, паднала на колене и го помолила да отложи изпълнението на смъртната присъда поне с още един ден. Мандаринът се трогнал от голямата й любов, откъснал цветна пъпка от един храст, посаден в двора му, и казал:
- Вземи тази пъпка. Утре, когато се разтвори и цъфне, ще подаря на твоя любим толкова дни, колкото листенца има този цвят.
Цяла нощ девойката плакала, разлиствала цвета и разнищвала всеки лист така, че се получило странно цвете. На сутринта тя занесла цветето на мандарина. Той останал учуден и възхитен от прелестния цвят. И тъй като не можел да преброи листенцата му, освободил момъка.
Този чуден цвят- хризантемата- се е превърнал в обект на особено уважение у източните народи, в символ на надеждата, любовта, трудолюбието. Но истинското послание на легендата е вярата във всепобеждаващата сила на красотата. От най- стари времена хората са прозрели истината за единствената неизчерпаема съкровищница на красота- природата. Тя сътворява с нечувана мощ гордите планини, вечнозелените гори, пълноводните реки. Тя извайва с невидима нежна ръка листа, треви, цветя в най- причудливи форми и багри.
Дълбоко в древността се простират корените на умението на японците да общуват с природата. С особена чувствителност те възприемат всичко, което ги заобикаля. Обожествяват всеки предмет- било то одушевен или недушевен. Както древната им религия "шинто" ("път на боговете"), така и проникналият от Китай и навлязъл в бита им будизъм, ги учат на преклонение пред красотата на всяко природно творение и вечен стремеж към хармонично съжителство на човек и природа. Освен китайската религия и философия японците се запознават и черпят знания от богатата култура на древния континент. Умни, любознателни и находчиви, те осмислят и пречупват през своето специфично светоусещане всичко ценно, което им се предлага. Например изобилието от ярки цветове и пищни форми в китайското изкуство не ги привлича. Те остават верни на собствените си традиции- чистота, икономичност и изразителност на линиите, свежест и лекота на багрите.
Чрез творците на красота и изкуството прониква и заема постоянно място в бита им, в ежедневието им. Според законите на красотата, които властват навсякъде и във всичко, всяка вещ или човешка дейност претежават много красота, но тя трябва да се открие. Самото търсене на красотата представлява вид творчество, тъй като доставя естетическо удоволствие на този, който се стреми към нея. Така японецът открива много красота в гразиозното движение на ръката, в простия глинен съд, в малкото, едва забележимо стръкче трева, в най- дребните обикновени неща от живота. Любовта към прекрасното е станала вътрешна потребност у японеца. В продължение на векове той е намирал различни форми и методи, които са му позволявали да развива и поддържа художествения си вкус. Така с много труд и творческа фантазия той превръща религиозния обичай за поднасяне на цветя на Буда "куге" в самостоятелен вид изобразително изкуство, наречено икебана (произлиза от глагола "икеру"- съживявам и "хана"- цвете).
През V- VI век от н.е. цветята са станали задължителен атрибут в религиозните ритуали. Живи или изковани от мед лотоси са били принасяни в жерта в храма на Буда. Те заемат определено за целта място- между горящата свещ и съда с благовонията. В желанието си да създават повече красота стават и най- големите майстори в подреждането на цветя, търсят вдъхновение от природата. В старата японска литература са разказани много случки за монаси, посветили изцяло живота си в търсене на своя идеал за клонче, цвете или трева. Целта на подрежданията постепенно се променя, като декоративният елемент също започва да играе определена роля. Все повече хора проявяват интерес и желание да се любуват на красивите подреждания. Така се създава и традицията ежегодно да се провеждат съревнования в подреждане на цветя. Има данни, че по времето на шогуна Ашикага Йошимицу (1357- 1408), извествен почитател на красотата, за един религиозен празник били подредени сто вази. Около голям боров клон, символизиращ свещената планина Шумисен, монасите поставяли цветя и цъфнали клони. Тези компщзиции, на чиито елементи символи са били отредени точно определени места, започнали да се наричат рикка. Така през XV век се стига до обособяването на първия стил на вече самостоятелното изкуство за подреждане на цветя- икебана. С голяма нестихваща популярност се ползва това изкуство още от самото начало. Японецът обожава природата, възхвалява я в стихове и песни, но иска поне частица от нея да присъства и в дома му.
И затова на празника на момчетата подрежда перуника с пожелание момъкът да расте снажен, горд и силен. На празника на момичетата във ваза има бели цветя и клонче цъфнала праскова- символи на невинността, женската деликатност и чувствителност. Новогодишната украса се състои от боров клон, бамбук, папрат, портокал- всяко от тях носи пожелания за здраве, дълголетие, увеличаване броя на добрите начинания. Всички тези подреждания японецът и до днес поставя в "токонома"- специална малка ниша в стаята за гости. Първата книга за икебана "Икенабо Сеней Деншо е написана през 1545г. В Нея са формулирани основните принципи на стила рикка, дадени са много практически указания, направен е опит за философско обяснение на изкуството икебана.
Живял в древен Китай жесток мандарин, който безмилостно ограбвал бедните хора. Възмутен от постъпките му, млад момък повел борба срещу него. Но войниците на мандарина хванали момъка и той бил осъден на смърт. Една девойка силно обичала младежа. Тя отишла при мандарина, паднала на колене и го помолила да отложи изпълнението на смъртната присъда поне с още един ден. Мандаринът се трогнал от голямата й любов, откъснал цветна пъпка от един храст, посаден в двора му, и казал:
- Вземи тази пъпка. Утре, когато се разтвори и цъфне, ще подаря на твоя любим толкова дни, колкото листенца има този цвят.
Цяла нощ девойката плакала, разлиствала цвета и разнищвала всеки лист така, че се получило странно цвете. На сутринта тя занесла цветето на мандарина. Той останал учуден и възхитен от прелестния цвят. И тъй като не можел да преброи листенцата му, освободил момъка.
Този чуден цвят- хризантемата- се е превърнал в обект на особено уважение у източните народи, в символ на надеждата, любовта, трудолюбието. Но истинското послание на легендата е вярата във всепобеждаващата сила на красотата. От най- стари времена хората са прозрели истината за единствената неизчерпаема съкровищница на красота- природата. Тя сътворява с нечувана мощ гордите планини, вечнозелените гори, пълноводните реки. Тя извайва с невидима нежна ръка листа, треви, цветя в най- причудливи форми и багри.
Дълбоко в древността се простират корените на умението на японците да общуват с природата. С особена чувствителност те възприемат всичко, което ги заобикаля. Обожествяват всеки предмет- било то одушевен или недушевен. Както древната им религия "шинто" ("път на боговете"), така и проникналият от Китай и навлязъл в бита им будизъм, ги учат на преклонение пред красотата на всяко природно творение и вечен стремеж към хармонично съжителство на човек и природа. Освен китайската религия и философия японците се запознават и черпят знания от богатата култура на древния континент. Умни, любознателни и находчиви, те осмислят и пречупват през своето специфично светоусещане всичко ценно, което им се предлага. Например изобилието от ярки цветове и пищни форми в китайското изкуство не ги привлича. Те остават верни на собствените си традиции- чистота, икономичност и изразителност на линиите, свежест и лекота на багрите.
Чрез творците на красота и изкуството прониква и заема постоянно място в бита им, в ежедневието им. Според законите на красотата, които властват навсякъде и във всичко, всяка вещ или човешка дейност претежават много красота, но тя трябва да се открие. Самото търсене на красотата представлява вид творчество, тъй като доставя естетическо удоволствие на този, който се стреми към нея. Така японецът открива много красота в гразиозното движение на ръката, в простия глинен съд, в малкото, едва забележимо стръкче трева, в най- дребните обикновени неща от живота. Любовта към прекрасното е станала вътрешна потребност у японеца. В продължение на векове той е намирал различни форми и методи, които са му позволявали да развива и поддържа художествения си вкус. Така с много труд и творческа фантазия той превръща религиозния обичай за поднасяне на цветя на Буда "куге" в самостоятелен вид изобразително изкуство, наречено икебана (произлиза от глагола "икеру"- съживявам и "хана"- цвете).
През V- VI век от н.е. цветята са станали задължителен атрибут в религиозните ритуали. Живи или изковани от мед лотоси са били принасяни в жерта в храма на Буда. Те заемат определено за целта място- между горящата свещ и съда с благовонията. В желанието си да създават повече красота стават и най- големите майстори в подреждането на цветя, търсят вдъхновение от природата. В старата японска литература са разказани много случки за монаси, посветили изцяло живота си в търсене на своя идеал за клонче, цвете или трева. Целта на подрежданията постепенно се променя, като декоративният елемент също започва да играе определена роля. Все повече хора проявяват интерес и желание да се любуват на красивите подреждания. Така се създава и традицията ежегодно да се провеждат съревнования в подреждане на цветя. Има данни, че по времето на шогуна Ашикага Йошимицу (1357- 1408), извествен почитател на красотата, за един религиозен празник били подредени сто вази. Около голям боров клон, символизиращ свещената планина Шумисен, монасите поставяли цветя и цъфнали клони. Тези компщзиции, на чиито елементи символи са били отредени точно определени места, започнали да се наричат рикка. Така през XV век се стига до обособяването на първия стил на вече самостоятелното изкуство за подреждане на цветя- икебана. С голяма нестихваща популярност се ползва това изкуство още от самото начало. Японецът обожава природата, възхвалява я в стихове и песни, но иска поне частица от нея да присъства и в дома му.
И затова на празника на момчетата подрежда перуника с пожелание момъкът да расте снажен, горд и силен. На празника на момичетата във ваза има бели цветя и клонче цъфнала праскова- символи на невинността, женската деликатност и чувствителност. Новогодишната украса се състои от боров клон, бамбук, папрат, портокал- всяко от тях носи пожелания за здраве, дълголетие, увеличаване броя на добрите начинания. Всички тези подреждания японецът и до днес поставя в "токонома"- специална малка ниша в стаята за гости. Първата книга за икебана "Икенабо Сеней Деншо е написана през 1545г. В Нея са формулирани основните принципи на стила рикка, дадени са много практически указания, направен е опит за философско обяснение на изкуството икебана.
