Чудесата от цветя - Икебаната, част 2


Продължаваме нашите статии с историята на икебаната. Ето и втората част:

Грандиозните подреждания в стил рикка, които достигат височина до метър и половина, се ползват с голяма популярност през XVI- XVII век, тъй като съответстват на духа на епохата: помпозност, показност, разточителство във всички сфери на живота. Но наред с култа към екстравагантния начин на живот съществува и култ към елегантната простота. Един от нейните последователи, сен-но Рикю, става създател на нов стил в икебана- нагейре, чиято характерна черта е непретенциозността. Много видни майстори на икебана чувстват оковите на сложните правила на стила рикка, които обезсърчават всеки опит за новаторство. Те започват да упражняват стилове нагейре и сейка, като показват голямо умение и нови идеи в използването на материал, различен от традиционно употребявания до този момент.
Така се стига до началото на XX век, когато в икебана нахлуват нови течения. Създават се стилове, които са резултат от непрекъснатото търсене на начини за изява на въображението. Икебана придобива нов смисъл. Основни естетически изисквания стават простотата на формата, пестеливостта при подбора на материала, чистотата на линията, искреността на вложеното чувство. Целта е чрез композиции от цветя и клони да се отразят не само красотата на природата, нейното развитие и жизнеутвърждаваща сила. Творецът влага свои идеи, мисли или чувства и е щастлив и удовлетворен само когато те достигнат до тези, които се стремят да се докоснат до извора на неговото изкуство. Откъснатите цветя и клонки стават материал, на който той "вдъхва" нов, по- висш живот. Ражда се своебразно пластично изкуство, което едновременно извисява човешкия дух, обогатява го и му вдъхва желание да твори. Икебана въздейства много силно върху чувствата и въображението със своята изразителност, изящество, оригиналност. Хармоничното съчетание на линии, багри и форми покорява всеки ценител на красотата.
Но по кой ли път или пътечка трябва да се тръгне, за да се стигне до този връх на красотата? Излезте сред природата. Отворете широко не само очите си, но и сърцето си и тази ваятелка на красота ще ви разкрие най- прелестните си тайни, които пази само за най- любознателните. Пролет, лято, есен или зима тя предлага невероятно разнообразие от цетове и форми. Най- напред грабват цветовете. Жълто, оранжево, червено. Колко топлина, светлина и радост носят те! Синьо и зелено. От тях навява хладнина, покой. Извито коренче, лист с причудлива форма, кичесто клонче, изящно стъбло на суха трева, приведена главичка на нежно цвете.. Какво богатство на линии!
Наблюдавайте, възхищавайте се, радвайте се! Бъдете неуморими в търсенето на прекрасното! И когато решите, че сте готови да нарисувате своя картина от живи цветя, треви и клони, не забравяйте да подходите към всяко листче и цветче с много обич и внимание. Поставяйте ги в съдовете така, че всяко от тях да говори със собствената си красота. А те? Те ще ви се отблагодарят, като ви доставят мигове на много радост със своето очарователно мълчание.

Очаквайте част 3.

Изкуство Икебана - част 1



Изкуство Икебана - част 1


За да нарисува картина, художникът подбира най- подходящите цветове от своята палитра. За да превърне в стих своя идея, поетът търси най- точните думи. За да извае железния образ, скулпторът отстранява всяка ненужна прашинка от камъка. А какво да стори този, който желае да подреди красиво и вълнуващо цветя и клони? Ако отиде в градината, в парка или в планината, оттам той ще избере най- хубавото цвете, тревичка или клонче и с тях ще нарисува картина, ще напише стих, ще направи скулптура. А ценителите на неговото изкуство често с изненада ще откриват колко много красота и поезия има и в лист крайпътен бурен, и в клонка от диворастящ храст, и в ненужно коренче.

Щом зърнем поляна, изпъстрена с полюшващи се нежни цветове, ни се приисква да отнемем макар и малко от тази приказна красота. Но нека за миг се вгледаме в малкото крехко цвете, което с невероятна сила и желание за живот е пробило твърдата буца пръст, за да разтвори листенца и да се усмихне на слънцето. В него ще съзрем огромната фантазия, която природата творец е трябвало да вложи, за да го извае. И по странната тръпка, по възбудата, която ни обхваща, ще разберем, че пред нас се разкрива тайната, претворила най- възвишените човешки мечти и красиви легенди и предания за цветя.
Живял в древен Китай жесток мандарин, който безмилостно ограбвал бедните хора. Възмутен от постъпките му, млад момък повел борба срещу него. Но войниците на мандарина хванали момъка и той бил осъден на смърт. Една девойка силно обичала младежа. Тя отишла при мандарина, паднала на колене и го помолила да отложи изпълнението на смъртната присъда поне с още един ден. Мандаринът се трогнал от голямата й любов, откъснал цветна пъпка от един храст, посаден в двора му, и казал:
- Вземи тази пъпка. Утре, когато се разтвори и цъфне, ще подаря на твоя любим толкова дни, колкото листенца има този цвят.
Цяла нощ девойката плакала, разлиствала цвета и разнищвала всеки лист така, че се получило странно цвете. На сутринта тя занесла цветето на мандарина. Той останал учуден и възхитен от прелестния цвят. И тъй като не можел да преброи листенцата му, освободил момъка.

Този чуден цвят- хризантемата- се е превърнал в обект на особено уважение у източните народи, в символ на надеждата, любовта, трудолюбието. Но истинското послание на легендата е вярата във всепобеждаващата сила на красотата. От най- стари времена хората са прозрели истината за единствената неизчерпаема съкровищница на красота- природата. Тя сътворява с нечувана мощ гордите планини, вечнозелените гори, пълноводните реки. Тя извайва с невидима нежна ръка листа, треви, цветя в най- причудливи форми и багри.
 Дълбоко в древността се простират корените на умението на японците да общуват с природата. С особена чувствителност те възприемат всичко, което ги заобикаля. Обожествяват всеки предмет- било то одушевен или недушевен. Както древната им религия "шинто" ("път на боговете"), така и проникналият от Китай и навлязъл в бита им будизъм, ги учат на преклонение пред красотата на всяко природно творение и вечен стремеж към хармонично съжителство на човек и природа. Освен китайската религия и философия японците се запознават и черпят знания от богатата култура на древния континент. Умни, любознателни и находчиви, те осмислят и пречупват през своето специфично светоусещане всичко ценно, което им се предлага. Например изобилието от ярки цветове и пищни форми в китайското изкуство не ги привлича. Те остават верни на собствените си традиции- чистота, икономичност и изразителност на линиите, свежест и лекота на багрите.
Чрез творците на красота и изкуството прониква и заема постоянно място в бита им, в ежедневието им. Според законите на красотата, които властват навсякъде и във всичко, всяка вещ или човешка дейност претежават много красота, но тя трябва да се открие. Самото търсене на красотата представлява вид творчество, тъй като доставя естетическо удоволствие на този, който се стреми към нея. Така японецът открива много красота в гразиозното движение на ръката, в простия глинен съд, в малкото, едва забележимо стръкче трева, в най- дребните обикновени неща от живота. Любовта към прекрасното е станала вътрешна потребност у японеца. В продължение на векове той е намирал различни форми и методи, които са му позволявали да развива и поддържа художествения си вкус. Така с много труд и творческа фантазия той превръща религиозния обичай за поднасяне на цветя на Буда "куге" в самостоятелен вид изобразително изкуство, наречено икебана (произлиза от глагола "икеру"- съживявам и "хана"- цвете).
 През V- VI век от н.е. цветята са станали задължителен атрибут в религиозните ритуали. Живи или изковани от мед лотоси са били принасяни в жерта в храма на Буда. Те заемат определено за целта място- между горящата свещ и съда с благовонията. В желанието си да създават повече красота стават и най- големите майстори в подреждането на цветя, търсят вдъхновение от природата. В старата японска литература са разказани много случки за монаси, посветили изцяло живота си в търсене на своя идеал за клонче, цвете или трева. Целта на подрежданията постепенно се променя, като декоративният елемент също започва да играе определена роля. Все повече хора проявяват интерес и желание да се любуват на красивите подреждания. Така се създава и традицията ежегодно да се провеждат съревнования в подреждане на цветя. Има данни, че по времето на шогуна Ашикага Йошимицу (1357- 1408), извествен почитател на красотата, за един религиозен празник били подредени сто вази. Около голям боров клон, символизиращ свещената планина Шумисен, монасите поставяли цветя и цъфнали клони. Тези компщзиции, на чиито елементи символи са били отредени точно определени места, започнали да се наричат рикка. Така през XV век се стига до обособяването на първия стил на вече самостоятелното изкуство за подреждане на цветя- икебана. С голяма нестихваща популярност се ползва това изкуство още от самото начало. Японецът обожава природата, възхвалява я в стихове и песни, но иска поне частица от нея да присъства и в дома му.
 И затова на празника на момчетата подрежда перуника с пожелание момъкът да расте снажен, горд и силен. На празника на момичетата във ваза има бели цветя и клонче цъфнала праскова- символи на невинността, женската деликатност и чувствителност. Новогодишната украса се състои от боров клон, бамбук, папрат, портокал- всяко от тях носи пожелания за здраве, дълголетие, увеличаване броя на добрите начинания. Всички тези подреждания японецът и до днес поставя в "токонома"- специална малка ниша в стаята за гости. Първата книга за икебана "Икенабо Сеней Деншо е написана през 1545г. В Нея са формулирани основните принципи на стила рикка, дадени са много практически указания, направен е опит за философско обяснение на изкуството икебана.

Ливадни и полски цветя


Повечето от ливадите нямат естествен произход. Те съществуват благодарение на непрекъснатите грижи на човека. Естествени ливади се срещат главно в долините на предпланините, т. е. там, където зимните ледове и пролетните наводнения спират развитието на дърветата, а така също и по речните долини в равнините, където през цялата година нивото на подпочвените води е високо. Тези площи били обаче недостатъчни за развитието на животновъдството, затова човекът започнал да изкоренява горите, да разорава почвата, да я наторява, напоява и да я засява с високо-добивни фуражни растения. Отводнявал много от заблатените области, а отводнените площи превръщал в ливади и пасища. Утъпкването на пасищата и окосяването на ливадите не унищожава растителността по тях. Житните треви, характерни за тези площи, израстват отново, дори когато добитъкът ги утъпка и опасе. Кои са причините за тяхната жизненост и издръжливост? Повечето житни треви имат издръжливо коренище, от което излизат нови стъбла и листа. Някои видове житни треви образуват дълги подземни разклонения във всички посоки, които покарват и дават начало на нови растения. Така се създават равномерни насаждения. Други ливадни житни треви "братят" лесно- от долните части на стъблата им излизат голям брой стъбла и листа.
 В зависимост от ръста на житните треви различаваме високостеблени и нискостеблени житни треви. Редица мероприятия, като допълнителното подсяване с житни треви, редовното наторяване и борбата срещу плевелите, допринасят за подобряване на ливадата. Там, където влажната ливада се наводнява, се появяват блатни и кисели треви, които добитъкът не пасе. Разпознаваме ги по тръбестото им стъбло, чиито остри режещи листа излизат от трите му страни. Чрез отводняване (дренаж) могат да се унищожат благоприятните условия за развитие на блатните треви.
 Стъблото на житните треви е кръгло. Нарича се сламка. Съцветията им- главно класове, гроздове и метлици, са нежни. Житните треви със съцветие клас се разпознават лесно от останалите житни треви. Райграсът, наричан още английски райграс, е една от най- добрите ливадни и фуражни треви. Тя се разпознава по класчетата, обърнати последователно едно след друго наляво и надясно. По богати на хранителни вещества почви райграсът образува гъсти насаждения. Високата до 1м ливадна класица има дълги 4-5см лъжливи класове, които приличат на дълга четка, заострена отгоре и отдолу. Високата ливадна тимотейка може лесно да се обърка с ливадната класица, защото съцветията им си приличат. Огънем ли обаче около пръста си лъжливите класове, виждаме, че те нямат осили, а обвивните им листа имат бодливи връхчета, свързани едно с друго.
 Ежовата главица също се разпознава лесно. Тя е здраво растение със синьозелени листа по високо стъбло. Съцветието й е метлица. Многобройните малки класчета са събрани в няколко дебели топчици. Чрез рехавото, подобно на клас съцветие, и чрез гребеновидния покривен лист под всяко класче, обикновеният сеноклас придобива характерния си външен вид. Той не е толкова висок, колкото останалите житни треви, и има малка фуражна стойност. Власатката, ценна високостъблена житна трева, се отличава от разгледаните до сега житни треви по гроздовидното си съцветие.
 От житните треви със съцветие метлица често се среща ливадината. В долната част на метлицата се виждат пет лъчевидни разклонения. Върху листните петури правят впечатление два тесни, лежащи един до друг средни нерва, наричани понякога "релси". За разлика от ливадната вълнестата медовина не е богата на ценни вещества. Добитъкът я отбягва заради космичките, с които е покрита. По неподдържани ливади тази трева се среща често като плевел. Листата и стъблата са окосмени и имат виолетови линии. Цветът също е с червеновиолетов оттенък.
 Както през пролетта, така и през лятото, по ливадата се срещат и други растения, с различен външен вид.
 Сочните и гладки листа и високият ръст на киселеца (лападец) и на обикновеното кървавиче- две растения, характерни за влажните ливади, показват наличието на вода в почвата. Киселецът и обикновеното кървавиче често заемат обширни площи от ливадите. Баграта на цветовете им определя баграта на обширни части от ливадата. Ливадата е виненочервена там, където има много киселец. Баграта на малките цветчета се засилва още повече от тъмночервения цвят на чашелистчетата и на цветните дръжчици. Още по- силно червени са цветовете на малките плодчета. Стреловидните листа на киселеца имат кисел вкус. Дългите яйцевидни до ланцетовидни листа на обикновеното кървавиче са по- малко вкусни. В някои области те се берат още съвсем млади и се използуват за салата. Правото стъбло на растението е разделено на възли. Коренището е змиевидно извито. Класовидните съцветия са съставени от много отделни цветчета и придават на ливадата нежнорозов оттенък.
 Теснолистният жиловляк и шапичето са известни като лечебни растения. Върху влажна почва ланцетните листа на теснолистния жиловляк са изправени високо и са сочни. По малките едва забележими кафеникави цветчета правят впечатление жълтите прашници, чийто прашец се разнася от вятъра. Листата на шапичето са ветрилообразно нагънати. Големи водни капки, които се появяват сутрин в основата на листа, привличат погледа. Те се образуват от сливането на по- малки водни капчици, които се отделят от назъбения ръб на листа като излишна вода, затова народното име на растението е "росна чаша". Цветовете на шапичето са дребни, със зеленикава багра. Много треви по ливадата имат красиви цветове и привличат погледа ни. Често те определят баграта на големи площи. Подпочвената вода им дава възможност да растат буйно. През първата половина на лятото розовочервените цветове на руменката блестят особено ярко, защото са струпани на върха на растението в съцветие сенник. Дълбоко нарязаните четири дяла венчелистчета с неравни краища правят растението нежно. Крайречните ливади и тучните морави са често оцветени в синьо от големите до 3см лъчисто устроени цветове на ливадния здравец. По някои растения откриваме и подобните на клюн съплодия. Семената се намират в плодната обвивка в основата на "човката"  и имат осил, прилепнал за средната ос. При узряване на съплодието осилите опадват и семената, разположени най- отвън в съплодието, се изхвърлят от плодната обвивка. В узряващи съплодия изхвърлянето им може да се извърши внимателно с пръст. Растението прави впечатление с длановидните си седемделни листа с дръжчици.
 Маргаритката е едно от най- хубавите ливадни растения, но в някои ливади може да се превърне в плевел. Съцветието й е с бели езичести и жълти тръбовидни цветове прилича на голяма паричка. Големите яркожълти цветове на ливадната козя брада трябва да се наблюдават сутрин при хубаво време, защото се затварят още преди обяд. Тесните остри листа на обвивните чашелистчета са често пъти толкова дълги, колкото и венчелистчетата, а понякога и по- дълги. Дългите ланцетовидни листа имат завит ръб и на върха често са вгънати навътре или навън като "брада на козел". Това растение може да се сравни с глухарчето, особено когато зреят плодовете им, когато около всяко плодче се образува венец от переста корона, която прилича на обърнато чадърче. Това образувание се състои от перести, радиално подредени власинки, чиито странични разклонения са вплетени едно в друго. Така парашутчето на козята брада има по- гъста носеща повърхност в сравнение с парашутчето на глухарчето. С увивните си мустачета в края на перестите листа глушината се катери по съседните растения. Синьовиолетовите й пеперудовидни цветове образуват цветен грозд, дълъг, колкото перестите й листа. Въпреки че е меко, стъблото на глушината се задържа в букет. По ливади, ниви, окрайнини на гори, край пътища виреят камбанките. През деня цветовете им са изправени, а вечер- увисват като камбанки. По този начин прашецът се предпазва от влагата. Листата по горната част на стъблото са тесни и ланцетовидни, а по долната- продълговатояйцетовидни.
 По влажни, а често и по сухи ливади, рогоплодният звездан разтваря жълтите си бухнати пеперудовидни цветове. Пъпките, а често и венчелистчетата, имат червеникав оттенък. Триделните лстенца се свиват вечер и се приготвят да прекарат нощта в сън.
 Ако сухите склонове с каменисти, често варовити почви не са покрити с гори, отдалече приличат на сивозелени ливади с много пъстри цветя. Ако разгледаме по- отблизо такива места, ще видим, че растенията не виреят гъсто едно до друго, както по влажните места. По празните места се виждат каманаците и почвата. Ще установим също, че тук виреят съвсем други растения, които не се срещат в сочните ливади в равнините. Сухите склонове с оскъдната си растителност нямат значение за селското стопанство. Само понякога те могат да служат за пасища на овце. Растенията по тези сухи или полусухи площи са се приспособили към тези условия. Малките, тънки, често окосмени листа и твърдите стъбла намаляват изпарението и растенията понасят засушаването. Дългото, често разклонено коренище или достигащият голяма дълбочина основен корен използуват добре почвената влага. Здравото ръбесто стъбло на цъфтящата червеновиолетово ливадна метличина трудно може да се откъсне. Цветната кошничка е устроена, както цветната кошничка на обикновената метличина. Тя има вътрешни плодоносни тръбовидни цветове и външни големи фуниевидни неплодоносни цветове. Сивозелените, отчасти ланцетовидни, отчасти назъбени листа, са паяжиновидно окосмени.
 Тук можем да открием лечебния камшик. Стъблото му и перестите листенца са грубо окосмени и покрити с жлези. От малките лимоненожълти цветове, подредени в продълговат клас, се развиват дребни плодчета с бодли. Те се закачват по минаващите край растението животни и така се разпространяват. Листната розета на бъзовляка (ливадната какула), чието четириръбесто стъбло достига височина 1/2м, засенчва почвата в основата на стъблото. Острият аромат на растението се дължи на бързолетливото етерично масло на бъзовляка. Сините устоцветни цветчета са най- много в края на стъблото. Под странично спеснатата шлемовидно вдлъбната горна устна стърчи дълго стълбче с две близалца. Листата на един сроден вид- градинският конски босилек, са лековити и се използуват за подправка. Пълзящият гръмотрън опира в земята със стъблото и с малките си яйцевидни листа. Розовочервените пеперудовидни цветове мамят човека да ги откъсне, но бодлите по върха на клонките пречат за това. Бодливият гръмотрън още по- малко "разрешава" да бъде откъснат.
 Обикновеното плюскавиче, чиято дебело издута цветна чашка се забелязва под дълбоко нарязаните венчелистчета, има високо и меко, покрито с фин мъх стъбло. Разклонената метлица на повисналото плюскавиче виси с белите си цветове на едната страна. Чашелистчетата са дълбоко нарязани. Изправеното, високо и окосмено стъбло е покрито с жлези. То е лепкаво. И двата вида плюскавиче имат тесни ланцетовидни листа, наредени срещуположно. С удоволствие попълваме нашия букет с виолетовата, подобна на копче, полска червеноглавка. Нейните кървавочервени, често пъти до виолетово обагрени цветове приличат на цветовете на гълабовата самогризка, която можем да открием по сухи варовити почви.
 По каменисти почви виреят различни видове червеноцъфтящи карамфили. Докато при кармузианския карамфил шестте цветчета образуват главичка на върха на стъблото, делтовидният карамфил, отбягващ варовити почви, има само един цвят. С тесните си листа двата вида карамфили са приспособени към сухи места. Под горния възел на стъблото на обикновената лепка има лепнещи пръстени, по които се полепват и остават да висят катерещите се "крадци на нектар". Разклоненото съцветие се състои от пурпурночервени цветове. Като покрити с воал изглеждат малките жълти, ароматни цветове на обикновеното еньовче. Те са събрани в големи ресничести лъжливи сенници и правят впечатление с големия си брой цветчета. Острите като бодли, тесни и малки листенца са събрани по няколко във възли по стъблото. Сродно на обикновеното еньовче е мекото еньовче, което има бели, леко ароматни цветове.
 Високото стъбло на дивия морков достига височина 1м и има перести листа. Бялото подобно на чадър съцветие образува сложен сенник. Малките сенници се навеждат вечер надолу и така се предпазват от росата и нощния хлад. Това растение е дивата форма на градинския морков. Като ги сравнят, децата могат да открият приликата.
 Златистожълтите цветни кошнички на планинската арника са закрепени на здраво стъбло, което излиза сред розетка от продълговати овални листа. Растението съдържа лечебни вещества. То се намира под закрила на Закона за защита на природата и се събира само със специално разрешение. В съобществото на планинската арника вирее често балканският див копър-  сенникоцветно растение с много нежни перести листа. Като разтъркваме листенцата от него между пръстите, усещаме силен аромат.
 Докато житните треви се опрашват от вятъра, повечето ливадни растения се опрашват от насекомите. Нектарът, който се съдържа в цветовете им, привлича предимно насекомите. Медоносните и земните пчели се "натоварват" с цветен прашец, а след това го "оронват" по цветните близалца на други цветове. Така се осигурява опрашването и образуването на плодове и семена.



Цветна терапия



Цветна терапия


Установено е, че получателите на цветя имат повишено настроение, което продължава дни наред. А китайските лечители казват, че можете да използвате цветя и да прeдизвикате каквaто енергия или емоция искате - и че тайната е в цвета на цветето. Всеки цвят създава различна честота на светлинните вълни, те преминават през ретината и зрителния нерв, като се получава верижна реакция и  тялото реагира.

Ето как можете да се насладите на физическите и емоционалните ползи от цветя:
Увеличава се енергията, силата при вида на червени цветя – изпратете червени рози, гербери или лалета.

Цвят индиго – той стимулира епифизната жлеза на мозъка, която е регулатор на съня и помага да се освободи съзнанието от тревоги, страхове, задръжки, повишава се доверието. Подходящи цветя - ирисите, лалетата в такъв цвят.

Жълтата светлина/жълтият цвят - стимулира мозъка, човека става по-жизнен, по-съобразителен, по-решителен. И тъй като жълтото се свързва и с лъчите на слънцето и на дневна светлина това помага да се чувствате по-оптимистични. Подходящи цветя – слънчогледи, жълти рози, жълти гербери.

Отпуснете се със зеления цвят – той влияе на нервната система, кара ни да дишаме  бавно и дълбоко, забавя производството на хормоните на стреса и помага на сърцето да се отпуснете. Изберете различни декоративни растения и аранжирайте дома си с тях.

Оранжевият цвят спомага за укрепване на имунната система и белите дробове, има силен положителен ефект върху храносмилателната система, стимулира дейностите на цялото тяло. Поръчайте доставка на цветя в оранжев цвят на близък или приятел, който скоро е имал здравословни проблеми, повдигнете духа ми, окуражете го.


Кои стайни растения пречистват въздуха?


Цветя и растения, пречистващи въздуха
Цветя и растения, пречистващи въздуха

Най-подходящите стайни растения, които ще спомогнат за намаляване на замърсения въздух в помещенията  са едни от най-често срещаните цветя и растения в ежедневието ни.

Вътрешният въздух може да бъде до 5 пъти по-замърсен от външния въздух. Тези замърсители могат да причинят всичко -  от леко главоболие до рак. Затова е по-важно от всякога да живеем в чиста и безопасна среда. Почистването на въздуха в помещенията е толкова лесно.
Някои стайни растения могат да изчистят прах, цветен прашец, въглероден двуокис, въглероден окис и токсични ЛOC (летливи органични съединения) газове от вашия дом. Тези газове са налични във всяко изкуствено съоръжение. Те се отделят от изкуствените материали като боя, мокет, винилови плочки, хартиени стоки, препарати за почистване, тоалетни принадлежности и др. Някои ЛОС газове включват формалдехид, бензол, ксилол, трихлоретилен и толуол. Тези съединения могат да предизвикат увреждане на черния дроб, астма, левкемия и други видове рак.

Предлагаме Ви някои от растенията, които са доказали, че могат да премахнат токсините и да пречистят въздуха. Много от тези растения може да се поръчат с доставка до вашия дом или офис от нашия онлайн магазин за доставка на цветя в София, Пловдив, Варна, Бургас и цялата страна.

Азалия – премахва наличието на формалдехид
Хризантеми – премахва наличието на бензол
Гербер – премахва трихлоретилен и бензол
Спатифилум – премахва формалдехид, трихлоретилен, толуол и ксилол
Драцена - премахва формалдехид, трихлоретилен, ксилол